NEWS - ARCHIVE

ИНВЕСТИЦИИТЕ В ЧОВЕШКИЯ КАПИТАЛ, НАУКАТА И КАЧЕСТВОТО НА ОБРАЗОВАНИЕ СА СРЕД ОСНОВНИТЕ ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА ПРЕД БЪЛГАРИЯ

 

Лисабонската стратегия е инструментът на Европейския съюз, чрез който може да се реализират очакванията на обществото ни за напредък на България, за по-добро развитие на бизнессредата у нас, за решаване на основните икономически и социални проблеми у нас. Проведената днес открита и активна дискусия с участието на представители на законодателната и изпълнителната власт, граждански организации, научни институти е ясен сигнал в тази насока.


Това обобщи председателят на Икономическия и социален съвет (ИСС) доц. д-р Лалко Дулевски при закриването на конференцията с международно участие “Обновената Лисабонска стратегия – нови социални икономически реалности за гражданското общество в България”, която съветът организира днес, 24 септември.

Конференцията бе открита от председателя на Народното събрание г-н Георги Пирински. Той даде изключително висока оценка за досегашната дейност на ИСС по мобилизирането и включването на експертния потенциал и капацитета на гражданското общество у нас за реализация на приоритетите на Лисабонската стратегия. Г-н Пирински заяви, че със своята успешна работа ИСС се утвърди като гражданската камара на парламента на България.

В работата на конференцията участваха Н. Пр. Етиен дьо Понсен, посланик на Франция у нас, която в момента председателства Европейския съюз, министрите на труда и социалната политика Емилия Масларова и на финансите Пламен Орешарски, ръководителят на Представителството на Европейската комисия у нас Зинаида Златанова, народни представители, представители на министерства, на граждански структури, неправителствени организации, висши учебни заведения, научни институти в областта на икономическата и социалната политика.

Специални гости на конференцията бяха г-н Марио Сепи и проф. Мария Родригес – водещи европейски експерти по Лисабонската стратегия. Г-н Сепи е член на Европейския икономически и социален комитет (ЕИСК) от група ІІ – синдикати и ръководител на “Лисабонската група” в комитета. Той е номиниран и се очаква да бъде избран за президент на ЕИСК за новия двугодишен мандат, който започва през октомври тази година.

Проф. Мария Родригес е призната като автор и най-добрия специалист по обновената Лисабонска стратегия. Тя е доктор по икономика от Сорбоната, автор на много научни трудове в областта на икономическата и социална политика. Министър на труда на Португалия до 1999 г., специален съветник на министър-председателя на Португалия по време на португалското председателство на ЕС, дългогодишен съветник в Европейската комисия по Лисабонската стратегия.

В своето изказване министър Орешарски акцентира върху някои основни предизвикателства пред икономическата политика на страната ни, които поставя реализацията на Лисабонската стратегия и Националната програма за реформи. Той открои необходимостта от осигуряване на устойчивост на икономическия растеж и на финансовата стабилност на страната ни. Според министър Орешарски българската икономика е с ограничени възможности и затова трябва да се продължи разумната фискална политика и структурните реформи, като се увеличи и ефективността на публичните разходи.

Като предизвикателства финансовият министър посочи и облекчаването на условията за развитие на предприемачество, както и необходимата реорганизация на мерките на пазара на труда. Министър Орешарски специално подчерта важността на осъществяването на прехода към икономика на знанията и преструктуриране на научно-изследователския сектор у нас. Той предупреди и че за осъществяване на реформите за по-бързо догонване на страните страни-членки на ЕС са необходими и по-непопулярни мерки, които не винаги се примеат от обществото.

За да се справи страната ни с очертаващите се предизвикателства пред икономиката, през следващите няколко години трябва да се начертае стратегически план за развитие, бе изразената от председателя на ИСС доц. Лалко Дулевски позиция. Той коментира, че през последните години у нас са постигнати положителни резултати – висок икономически растеж вече пета година, значително намаляване на безработицата, финансова и банкова стабилност. В същото време обаче той изтъкна, че на фона на добрия икономически растеж и финансова стабилност обикновеният българин не усеща подобрение.

Доц. Дулевски се спря на редица въпроси, по които дебатът трябва да продължи активно, за да изпълни страната ни целите, поставени в Лисабонската стратегия и в Националната програма за реформи. На първо място той постави структурата на икономическия растеж и определянето на приоритетни за развитието на страната ни отрасли. Сред негативните към момента тенденции той посочи, че разходите за научно-изследователска дейност и иновации у нас продължават да са само 0,5% от брутния вътрешен продукт - в пъти по-ниско от целите на Лисабонската стратегия. Според него незадоволителен е иновационният потенциал на малките и средни предприятия, които са носещата конструкция на българската икономика, и затова към тях трябва да се реализират специални подходи и политики.

Особено внимание председателят на ИСС обърна на проблемите на заетостта, пазара на труда и демографското развитие, на инвестициите в човешкия капитал. Той предупреди, че към 2020 - 2025 година се очаква изключително тежък негативен ефект като резултат от сегашната демографска ситуация. Доц. Дулевски заяви, че тогава в следствие на застаряването на нацията значително ще се увеличи натискът върху публичните системи, особено пенсионната, и това ще се почувства от работещите сега поколения. Затова председателят на ИСС призова още отсега внимателно и правилно да се планират резервите в системата и средствата за Сребърния фонд, който да поеме удара.

Доц. Дулевски отново заяви изразената от ИСС позиция, че за цялостното решаване на тези проблеми е необходимо да се приеме дългосрочна Национална концепция за развитие на човешкия капитал, на чиято основа да се разработват политиките в конкретните области – демографски, по проблемите на семействата и децата, за образованието и др.

Участниците в дискусията по време на конференцията поставиха много проблеми в икономическата и социалната област, свързани с успешното изпълнение на Лисабонската стратегия у нас. Изтъкнати бяха основно проблемите на средното и висшето образование и значителния спад в качеството на образование у нас, инвестициите в човешкия капитал и квалификацията, засилването на корпоративната социална отговорност, проблемите със сивата икономика, осигуровките и доходите на населението.

Икономическият и социален съвет поиска гражданското общество да участва по-активно в мониторинга на изпълнението на Националната програма за реформи. За целта той предложи правителството да разработва и представя ежегоден доклад по изпълнението на Националната програма за реформи, който да бъде консултиран със съвета и другите социални партньори.

Доц. Дулевски и министър Орешарски се договориха за съвместна среща-консултация между Министерството на финансите и Икономическия и социален съвет за обсъждане на проектобюджета за 2009 г. Тя ще се проведе през октомври и ще продължи утвърдилата се практика за консултации между правителството и ИСС като изразител на интересите на гражданското общество.

MISSION

“THE CIVIL PARLIAMENT” OF BULGARIA

is the “bridge” between citizens and the national government. Its mission is to support such “bridging” so as to facilitate the communication between the society and the national government. It is the new and modern institution of the civil dialogue.

The ESC's mission is to promote civil society organisations access to and involvement in the process of decision-making on strategic economic and social issues.

The main goal of ESC's operation is to enable different representatives of organised civil society to feel free to state their views whereas unanimity on matters of common interest is encouraged. The Council expresses and protects civil society interests by communicating agreed statements and proposals submitted by its members to the executive and legislative authorities.

Read More

LATEST ACTS

  • 1
  • 2
  • 3
Banner
Banner