НОВИНИ

ИСС УЧАСТВА В ДИСКУСИЯ В НС ЗА КОХЕЗИОННАТА ПОЛИТИКА НА ЕС ПРЕЗ НОВИЯ ПРОГРАМЕН ПЕРИОД

В организираната от Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове в Народното събрание дискусия за „Бъдещето на кохезионната политика на Европейския съюз през новия програмен период 20121 – 2027 г. и участието на България в преговорния процес“ участваха председателят на ИСС проф. д-р Лалко Дулевски, Пламен Димитров – президент на КНСБ и член на ИСС, Ивелин Желязков – АИКБ и член на ИСС, както и Богомил Николов – председател на Българската национална асоциация „Активни потребители“ и член на ИСС. В дискусията участваха депутати, представители на България в Европейския парламент, вицепремиерът Томислав Дончев, постоянният представител на България към ЕС Димитър Цанчев, и други представители на институции и сдружения.

Заместник-председателят на Народното събрание Кристиан Вигенин подчерта, че с тази дискусия продължава традицията по важни за България теми да се инициират дискусии в комисията с цел отстояване на българските позиции пред европейските институции.

Вицепремиерът Томислав Дончев в основното си изложение акцентира върху кохезионния пакет за България през новия програмен период, който се очертава да бъде увеличен с около 8 процента, което означава около 9 милиарда евро финансиране от ЕС.

Председателят на ИСС проф. д-р Лалко Дулевски в своето изложение пред форума акцентира върху едно от значимите предизвикателства, изведено чрез две последователни проучвания на ИСС сред повече от 2400 завършващи средното си образование ученици – нагласите на младежите да мигрират от родните си места. В актовете на ИСС относно миграционните нагласи на младите хора е констатирано, че още преди да завършат средното си образование между 2/3 и 3/4 от абитуриентите имат нагласата да напуснат родните си места и да се преселят най-вече в по-голям град или в чужбина, информира проф. Дулевски. Основната причина, която те изтъкват, е търсенето на по-добра работа и по-добро заплащане на труда им. По този повод, ние в ИСС, много пъти сме обсъждали въпроса дали не може да се намери измерител на процеса на сближаване, който да посочва по-точно и реалистично резултатите от инвестираните средства, мерки, политики и усилия на цялото ни общество, посочи проф. Дулевски. Ако има такъв измерител, посоката на усилията ще бъде по-правилно определена, допълни той.

Проф. Дулевски оцени организираната в НС дискусия като стъпка в правилната посока, като необходим институционален и граждански диалог по една от най-съществени теми за бъдещето развитие на България. Но, продължи той, за нас е важно, когато говорим за ключовото значение на еврофондовете в следващия период, да си отговорим и на въпроса за кого се прави всичко това, към кого точно са насочени усилията ни, какви резултати да очакваме. Защото, според проф. Дулевски, инвестициите на европейски, национални, публични или частни средства трябва да се насочват към очаквани резултати и така да се определят зоните за интервенция.

Когато говорим за кохезия и я мерим по различни начини - през БВП или през покупателната способност, получаваме числа. Но хората я мерят по друг начин, подчерта председателят на ИСС. Според него вече се оформя нов тип миграция – социалната миграция, когато хората освен заплати и добра работа търсят нещо повече – те имат вече по-различни критерии към начина на живот, към общуването, към социалната среда. По-добри условия за живот ги карат да тръгнат да търсят ново място за живеене. Проблемът е доста сериозен, дори по-сериозен от външната миграция. Последиците от вътрешната миграция са обстойно коментирани в актове на ИСС и са много тежки за малките населени места и за цели региони, коментира проф. Дулевски.

Според председателя на ИСС основен критерий за усилията, които ни предстои да направим, е да се намери по-добра формула за справяне с вътрешната миграция, с масовото напускане на населени места. Защото един ден ще имаме добри пътища, добра инфраструктура, но хората няма да са там, подчерта проф. Дулевски. И тук възниква въпросът - къде е точно мерата между всички инструменти, защото хората искат работа, искат достойно заплащане, искат добро образование за децата си, искат добра цялостна инфраструктура, добро здравеопазване, вътрешен ред и сигурност. Трябва да се потърси къде е синергията между всички инструменти, за да се създаде наистина благоприятна среда за живот в малките населени места, акцентира проф. Дулевски. В този контекст той предложи същият тип разговори за приложението на еврофондовете в следващия програмен период да се водят преди всичко с хората по места, за да стигнат политиките, инструментите и проектите до тях, да ги убедят в полезността на кохезионната политика, заключи проф. Дулевски.

Пламен Димитров предложи да се направи детайлна оценка на кохезионната политика, която бе реализирана в България през последните години, какво сме постигнали и къде сме спрямо другите европейски страни. Той призова за новия програмен период да се поставят измерими цели и показатели и определи като основни приоритети за финансиране да са демографията, екологията и дигиталните умения.

Богомил Николов призова фокусът на финансиране да бъде върху човешките ресурси, но инвестициите да не се насочват само към неграмотните и слабо образованите, а към обучение на специалистите за осъществяване на кръговата икономика, дигиталните технологии, т. е. в тези области, които носят добавена стойност.

Ивелин Желязков акцентира върху необходимостта от провеждане на радикални реформи във висшето образование, защото България няма нито един университет класиран на подобаващо място в европейските мрежи. Той посочи транспортната свързаност като друг основен приоритет за новия програмен период.

Вицепремиерът Томислав Дончев обобщи дискусията и отговори на някои от поставените въпроси. Той посочи, че кохезионната политика не трябва погрешно да бъде свързвана само със солидарността, тя е един от инструментите, които трябва да балансират общия пазар и докато има общ пазар, трябва да има и кохезионна политика.

МИСИЯ

ГРАЖДАНСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ НА БЪЛГАРИЯ

е «мостът» между гражданите и властта. Мисията му е да гарантира връзката между обществото и държавното управление. Той е новата, модерна институция на гражданския диалог.

ИСС е призван да улесни достъпа и участието на гражданските структури при вземането на обществено важни решения за управлението на страната ни в областта на икономическата и социалната политика.

Основната цел в дейността му е да осигури възможност различните представители на организираното гражданско общество свободно да изразяват гледните си точки, като същевременно се постигне единно мнение по въпроси от общи интереси. Съветът изразява и защитава интересите на гражданското общество в диалога с изпълнителната и законодателната власт.

Продължава
Банер
Банер