НОВИНИ

ИСС: МНОГОГОДИШНАТА ФИНАНСОВА РАМКА НА ЕС 2021 – 2027 Г. ДА ПОДКРЕПИ ОЩЕ ПО-СИЛНО СБЛИЖАВАНЕТО НА ДЪРЖАВИТЕ ЧЛЕНКИ

В навечерието на срещата на високо равнище в Сибиу – Румъния на 9 май т.г., когато ще се вземат важни решения за бъдещото развитие на ЕС Икономическият и социален съвет прие резолюция за Многогодишната финансова рамка на ЕС (МФР) за периода 2021 – 2027 г. В резолюцията са отразени основни позиции на ИСС, отправени както към ЕК, така и към българските институции, ангажирани с процеса по преговори за МФР.

ИСС подчертава, че подкрепя изграждането на ЕС като още по-силен, по-активен и по- авторитетен участник на световната сцена, а България трябва да бъде равнопоставен партньор, който ускорено развива икономиката си и постига реална конвергенция с другите държави членки. В този контекст ИСС подкрепя увеличението на бюджета на ЕС до 1.3% от брутния национален доход и смята, че трябва да отпаднат отстъпките и изключенията при вноските на всяка държава, като общоприетата формула за изчисляване на националната вноска да се прилага спрямо всички.

Като приема, че МФР е основен инструмент за постигане на политически цели на ЕС, ИСС подчертава, че е необходимо да се постигне пълно съгласие на държавите членки по структурата и ресурсите за следващия период до 2027 г. ИСС подкрепя по принцип предложението на ЕК да се увеличи делът на същинските собствени бюджетни ресурси на ЕС до 40%, като се ограничат националните вноски. ИСС препоръчва на европейско равнище да се разгледат и други допълнителни източници на добавена стойност, освен препоръчаните от Групата Монти, и така да се увеличат същинските ресурси на ЕС. В този контекст ИСС препоръчва на Министерството на финансите внимателно да анализира предложението на Групата Монти за ползата и вредите за България, ако се приемат предложените нови източници за финансиране и увеличаване на същинските собствени приходи на ЕС.

ИСС изразява категорично несъгласие с идеята за създаване на бюджетен инструмент, отделен парламентарен орган и отделен междуправителствен форум в Еврозоната и предупреждава, че това ще доведе до тежки проблеми, като дори може да се превърне в предпоставка за разпадане на единството на ЕС. Заедно с това ИСС подкрепя създаването на инструмент за финансиране на мерки за икономическа конвергенция на държавите членки, които са в процес на подготовка за присъединяване към Еврозоната, но подчертава, че този инструмент е неприемлив във вида, в който е предложен. Според ИСС е необходимо да се изработят адекватни, ясни и обективни критерии за разпределение на ресурс между държавите членки, защото в противен случай те биха имали негативен ефект.

ИСС подкрепя също практиката в ЕС да се поставят предварителни условия при използване на европейски средства, но се противопоставя средствата за регионално развитие да се обвързват с макроикономическите констатации в контекста на Европейския семестър. Според ИСС обвързването на европейските средства с правилата на правовата държава трябва да са основани на обективни критерии, защото в противен случай това би имало негативен ефект.

ИСС подкрепя предложените от ЕК приоритети за развитие на новите технологии, на научните изследвания, на политиката по околната среда, сигурността и отбраната. Но заедно с това ИСС с тревога отбелязва намаляването на средствата за кохезионната политика и за селскостопанската политика. Ясна цел на програмите на ЕС трябва да бъде насърчаване на сближаването, а не на различията, се казва в становището. ИСС настоява за запазване на размера на отделяните досега средства и за уеднаквяване на условията за селскостопанските производители, което ще доведе до реално сближаване на изоставащи региони. ИСС не приема и намаляването на средствата за селските райони, което би било в разрез с политиката на сближаване. ИСС препоръчва да се търсят допълнителни средства за развитие на селските райони, тъй като предложените от ЕК средства за обща селскостопанска политика за България са недостатъчни (7.719 млрд. евро по текущи цени), а в България селските райони все повече се обезлюдяват.

ИСС оценява Европейския социален фонд като важен за България и за процеса на сближаване и подчертава, че безработицата на младите хора и на хората над 55 годишна възраст остават сериозно предизвикателство. Заедно с това ИСС предлага да бъде обсъдена възможност за разработване на модели за създаване на европейски инструменти за социална защита, които да поемат част от функциите на националните модели като европейски гаранционен фонд за осигуряване при безработица, фондове за борба срещу бедността и осигуряване на достъпни социални услуги за деца, възрастни хора, хора с увреждания.

Като отчита, че следващата МФР е много важна за развитието на националната икономика и за процеса по присъединяването на България към Еврозоната, ИСС подчертава, че на държавата ни са необходими съвременни и качествени публични инвестиции в транспорта, енергийната и цифровата инфраструктура и те едва ли биха могли да се осъществят без средствата на ЕС. От друга страна, България ще разчита на тези средства и във връзка с прилагането на високите европейски стандарти в екологията, намаляването на бедността, достъпа до качествени социални услуги.

В контекста на МФР ИСС предлага националните приоритети за следващия програмен период да бъдат следните: наука и иновации за конкурентоспособност; образование и обучение на висококвалифицирани работници; подобряване на свързаността и цифровизацията на икономиката и човешки ресурси – пряко свързване на професионалното образование и обучение с потребностите на пазара на труда.

Обратно горе