НОВИНИ

ИСС: ИСКАМЕ МИРНА, ПО-СИЛНА И ПО-СПРАВЕДЛИВА ЕВРОПА

Каква Европа искаме?“ беше темата на публична дискусия, организирана от Икономическия и социален съвет ( ИСС ) на България и от Европейския икономически и социален комитет ( ЕИСК ) . Участниците в обсъждането със загриженост и експертност поставиха редица предизвикателства, които организираното гражданско общество в България припознава като основополагащи и определящи за бъдещето развитие на ЕС.

Проф. д-р Лалко Дулевски, председател на ИСС, в своето встъпително слово отбеляза, че пред нас трябва да има една единствена цел и тя е да продължим най-значимия мирен, политически, икономически и солидарен проект в света, какъвто е Европейският съюз. Това изисква от нашето поколение и от идващите след нас посветеност, разум, амбициозни цели и компромиси. Проф. Дулевски призова за разумен и полезен диалог между всички граждани както на национално, така и на европейско ниво. Той посочи като положителен пример принципа на постигане на съгласие чрез взаимни и премерени компромиси. Този подход е полезен и работещ в институции като ИСС и ЕИСК. Трудно се вземат решения на основата на компромиса и съгласието между групи с неизбежни противоречия, каквито са работодателите и синдикатите, каза председателят на ИСС. Този модел на граждански диалог работи вече 60 години в ЕС и 15 години в България и е доказано успешен. Моделът на съгласие чрез взаимни компромиси е ползотворен, според проф. Дулевски. Българският ИСС за своята 15 годишна дейност е работил успешно с трима президенти, с шест парламента, с шест правителства и с три служебни кабинети. Това е модел, който може да бъде прилаган и от държавите, когато става въпрос за бъдещето на ЕС, за живота на нашите деца, заключи проф. Дулевски. Той отбеляза доброто сътрудничество между ИСС и ЕИСК като постижение на двете институции, което е довело до редица общи позиции, възприети както на национално, така и на европейско равнище.

В словото си президентът на ЕИСК Лука Жайе призова всички да положим усилия, така че Европейският проект да възкръсне и да продължи с ново вдъхновение, защото за европейските държави няма друга алтернатива. Той се позова на изписаните над българското Народно събрание думи „Съединението прави силата!“ и подчерта, че за наближаващите европейски избори този призив трябва да бъде водещ. Според Лука Жайе в момента ЕС не е в добра форма и посочи три основни предизвикателства, които са от решаващо значение за бъдещето му развитие. Първото е устойчивостта на ЕС, която ще се гарантира от Програмата 2030 г. и заслужава подкрепата на всички държави членки. Вторият важен момент за бъдещето на ЕС е запазването на мира чрез най-важния механизъм – Европейският съюз. Благодарение на европейския проект, Европа преживява най-дългия мирен период в историята си период на растеж и разбирателство. Този процес трябва да продължи, като гарант за него е единството на ЕС, бе категоричен президентът на ЕИСК. На трето място той посочи, че културата и историческото наследство са в основата на европейското общество, което се характеризира с хуманност, зачитане на човешкото достойнство и солидарност и е пример за останалия свят. Според Лука Жайе спешно трябва да се решат три предизвикателства: приемането на европейския бюджет, Брекзит и предстоящите избори за Европейски парламент през 2019 г.

В своето изказване министърът на образованието и науката Красимир Вълчев поздрави организаторите за дискусията и подчерта значението на качественото образование за младите хора, които са носители на новото в Европа. Той подчерта, че положителните тенденции в икономическата конюнктура и положителните тенденции в образованието трябва да доведат до обръщане на тренда на емиграцията, от която сега страда българското общество.

Петър Кънев, председател на Комисията по икономическа политика и туризъм в 44-то Народно събрание, обърна внимание на ролята на малкия и средния бизнес за бъдещето устойчиво развитие на ЕС като изрази позиция, че трябва да се намали административното натоварване на малките фирми и те да бъдат стимулирани и подкрепяни на европейско и национално равнище.

ИСС предложи две основни теми за дискусия, които бяха разработени преди това от съвета. Първата бе свързана с икономическите измерения за по-силна Европа. По време на дискусията по тази тема Васил Велев, заместник-председател на ИСС от групата на работодателите, отбеляза, че е необходимо да се осмислят и развият четирите свободи на движение в ЕС, особено онези, които се отразяват негативно на държавите членки от Източна Европа и често ги „обезкървяват“. Васил Велев призова да се реабилитира трудът като ценност в ЕС и изрази опасения, че Европа губи мястото си на лидер на международните пазари. Според него са необходими нови политики и нови хора, които да върнат конкурентоспособността на ЕС. Константин Тренчев, заместник-председател на ИСС от групата на синдикатите, обърна внимание на т.нар. национален егоизъм. Това явление набира сили още преди европейските избори заради популистки движения, но и заради неправилни политики в ЕС, особено що се отнася до правата на мнозинствата, а не само на малцинствата. Той призова европейските институции да казват истината и само истината. Богомил Николов - представител на групата с различни интереси в ЕИСК, подчерта, че преди европейските изборите е необходимо всички европейски институции, организации и граждани да защитят демокрацията, защото тя не е даденост, а зависи от това дали всички стоим зад нея.

Втората предложена от ИСС тема за дискусия беше за социалните измерения за по-солидарна Европа. Основно позициите по темата от резолюцията на ИСС бяха представени от Пламен Димитров – представител на групата на синдикатите в ЕИСК. Той призова европейските институции да влязат в по-близък контакт с гражданите, да изоставят бюрократичния подход и да им представят истината, защото само тогава институциите ще получат подкрепа от хората. В центъра на изявлението си Пламен Димитров постави принципите на справедливостта и солидарността, върху които трябва да се изграждат всички политики на ЕС като кохезионната, селскостопанската, политиката за повишаване на конкурентоспособността, както и политиката по разпределение на европейските фондове. Той отдели специално внимание върху приложението на Европейския стълб на социалните права и с тревога подчерта, че все още няма както европейски, така и национален план за прилагането на този механизъм.

Георги Стоев, представител на групата на работодателите в ИСС, подкрепи позицията за още по-конкурентоспособна Европа и даде като пример за различни политики и мерки опита на Япония. Проф. Нено Павлов, заместник-председател на ИСС от групата на организации с други интереси, акцентира върху предизвикателството Европа да съхрани модела на солидарността и споделените ценности.

Повече от 25 участници в дискусията представиха свои мнения и препоръки. Сред тях бяха представители на науката и академичните среди, представители на неправителствени организации, експерти, бивши министри от различни кабинети. Всички се обединиха около необходимостта ЕС да продължи да се развива на основата на европейските ценности и да бъде гарант за мир, за икономически напредък и за социална справедливост. Участниците в дискусията подчертаха, че трябва да се преодолеят сега съществуващите различия между държавите-членки на ЕС в някои области. Те отбелязаха също, че е недопустимо прилагането на двоен стандарт по отношение на по-малките, по-слабите и по-изостаналите държави. ЕС трябва проведе редица реформи, които да доведат до още по-бързо и реално сближаване, споделиха участниците в дебатите. Изразена бе подкрепа за предложенията в двете резолюции на ИСС по отношение на икономическата и социалната политика на ЕС.

Със свои активни позиции по време на дискусията се откроиха представителите от най- големите младежки организации в България - от Националния младежки форум, обединяващ над 50 организации у нас и член на Европейския младежки форум, от Националното представителство на студентските съвети, което обединява над 200 000 студенти в страната, както и от софийски гимназии. Младите хора подчертаха, че искат да живеят в Европейски съюз, който да бъде справедлив за всички, с отворени образователни системи и възможности да се учат в избрани от тях университети. Много силно впечатление направи тяхното категорично намерение да се върнат, да работят и да живеят в България след като придобият нови знания и умения. Младите хора поискаха ЕС да изгради механизми за тяхното участие в европейския диалог. Те изразиха желание да участват и занапред в дискусии с организираното гражданско общество и да излагат своите идеи за развитието на Европа и България.

МИСИЯ

ГРАЖДАНСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ НА БЪЛГАРИЯ

е «мостът» между гражданите и властта. Мисията му е да гарантира връзката между обществото и държавното управление. Той е новата, модерна институция на гражданския диалог.

ИСС е призван да улесни достъпа и участието на гражданските структури при вземането на обществено важни решения за управлението на страната ни в областта на икономическата и социалната политика.

Основната цел в дейността му е да осигури възможност различните представители на организираното гражданско общество свободно да изразяват гледните си точки, като същевременно се постигне единно мнение по въпроси от общи интереси. Съветът изразява и защитава интересите на гражданското общество в диалога с изпълнителната и законодателната власт.

Продължава
Банер
Банер