НОВИНИ - АРХИВ

ДИСКУСИЯ НА ТЕМА “ГОТОВНОСТ НА БИЗНЕСА И АДМИНИСТРАЦИЯТА ЗА УСВОЯВАНЕ СРЕДСТВАТА ОТ ЕС СЛЕД 1 ЯНУАРИ 2007 Г.”, ОРГАНИЗИРАНА ОТ „БЪЛГАРСКА СТОПАНСКА КАМАРА – СЪЮЗ НА БЪЛГАРСКИЯ БИЗНЕС” И АСОЦИАЦИЯТА НА ИНДУСТРИАЛНИЯ КАПИТАЛ В БЪЛГ

Днес, 9 октомври, в столичния хотел „Шератон” се проведе дискусия на тема „Готовност на бизнеса и администрацията за усвояване средствата от ЕС след 1 януари 2007 г.”, организирана от „Българска стопанска камара – Съюз на българския бизнес” и Асоциацията на индустриалния капитал в България.

В дискусията участваха министърът на финансите Пламен Орешарски, директорът на Дирекция „Усвояване на средствата от ЕС” при МФ – Боряна Пенчева, повече от 200 представители на фирми и браншови организации от различни сектори на икономиката. Специален гост на форума бе г-н Михай Манолю – Генерален секретар на Алианса на румънските работодатели.

В приветствията си пред участниците в дискусията председателите на БСК и на АИКБ – Божидар Данев и Васил Велев, подчертаха значимостта от единно представителство на българския бизнес пред европейските бизнес структури, както и необходимостта от повишаване информираността относно механизмите за усвояване на средствата от ЕС. Стъпка в това отношение е създаденото представителство на БСК и АИКБ в централата на UNICE-Конфедерация на европейския бизнес, в Брюксел.

Тезата за лобирането в Брюксел с оглед по-пълното представителство и защита интересите на бизнеса от новоприсъединяващите се страни бе в основата на изказването и на румънския гост – г-н Михай Манолю. Според него, бъдещето на бизнеса ще се решава в Брюксел и затова неговият глас трябва да се чува там, за да се отстояват адекватно интересите на българския и румънския народ. „Завиждам Ви благородно, че успяхте да обедините усилията на бизнес организациите в България, за разлика от нас, в Румъния”, каза г-н Манолю по повод осъщественото преди дни разменено членство между БСК и АИКБ, от една страна, и БСК и Конфедерация „Съюз на българския бизнес”, от друга.

Представяме Ви писмените отговори на министър Орешарски, предоставени на база предварително зададени от БСК въпроси.

ОТГОВОРИ НА ВЪПРОСИТЕ, КОИТО БЯХА ПОСТАВЕНИ ПРЕДВАРИТЕЛНО ОТ БСК И РЕГИСТРИРАЛИТЕ СЕ ЗА УЧАСТИЕ ФИРМИ И ОРГАНИЗАЦИИ

1. На какви условия трябва отговаря бенефициентът, за да бъде допуснат до финансиране?

Потенциалните получатели на финансиране по Оперативните програми (ОП) могат да бъдат различни. В момента Управляващите органи на ОП разработват конкурентните условия, на които трябва да отговарят бенефициентите. Например, конкретните условия, на които трябва да отговарят бенефициентите по ОП „Повишаване конкурентоспособността на българската икономика”, ще бъдат включени в Насоките за кандидатстване по отделните проекти и ще са различни за отделните грантови схеми.

В контекста на схемите за оказване на помощ, регламентирани в чл. 87 от Договора за създаването на ЕС, бенефициентите са публични или частни фирми, изпълняващи индивидуален проект или получаващи държавни помощи. Те следва да имат чисто съдебно досие, т.е. да не са уличени в измама или случаи, при които делата им са администрирани от съда, да са изплащали редовно дължимите от работодателя социални осигуровки, своите данъчни задължения и т.н. Освен това, бенефициентът следва да разполага с достатъчно средства, за да може да съфинансира част от разходите по проекта.

При оценката на потенциалните бенефициенти, по време на тръжните процедури, предвид ще бъдат взети фактори, като период на съществуване, постигнати финансови и др. резултати, въведени в дейността стандарти и др.

2. Какви са механизмите на финансиране?

По отношение механизма на финансиране се предвижда прилагането на т.нар. „принцип на възстановяване” на направените разходи. Това означава, че след подписването на договора за изпълнението на конкретен проект бенефициентите трябва предварително да финансират дейностите по проекта (чрез собствени средства или банков заем), като на определен период, указан в договора, те ще предоставят фактурите по направените разходи и съответните искания за възстановяване на разходите в Междинните звена (например, Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средните предприятия).

След като Междинното звено прегледа получените фактури и искания за плащане, то ги обобщава и изпраща обобщен сертификат на разходите на Управляващия орган (например, Министерство на икономиката и енергетиката), който от своя страна преглежда получените сертификати, обобщава ги и ги изпраща на Сертифициращият орган (Дирекция „Национален фонд” в Министерството на финансите).

На окончателната фаза, Междинните звена, след получаване на одобрение на разходите и уведомление за отпускане на исканите лимити от средства, подават платежни нареждания и възстановяват одобрените разходи на бенефициентите.

3. Какви са възможностите за публично-частни партньорства (ПЧП), успоредно с безвъзмездното финансиране от Структурните фондове на ЕС?

Съгласно новите регламенти на ЕС в областта на кохезионната политика е възможно финансирането на инвестиционни проекти от структурните фондове, съчетано с частни капитали. ЕС все повече обръща внимание на публично-частните партньорства, като доказала се алтернатива на публичното финансиране.

На 13 октомври в централата на Европейската инвестиционна банка ще се проведе среща на представители на Националните звена, които са отговорни за ПЧП, на която ще бъде обсъдено създаването на Център за експертиза по ПЧП на европейско ниво. Представител на МФ от сектор „ПЧП” на Дирекция „Управление на средствата от ЕС” ще вземе участие в тази среща.

Трябва да се отбележи и инициативата на „JASPERS” на Европейската комисия, Европейската инвестиционна банка и Европейската банка за възстановяване и развитие, чиито координатор на България е Министерство на финансите. JASPERS ще предостави безвъзмездна консултантска помощ при анализирането на редица приоритетни проекти за възможността те да бъдат финансирани чрез структурните фондове на ЕС и частни капитали. В тази връзка, два от знаковите проекти са „Автомагистрала Струма” и „Управление на отпадъците на София- град”.

4. Как ще бъде осигурена абсолютна прозрачност на информацията, относно достъпа до средства на/от ЕС след 1 януари 2007 г.?

Дейностите за осигуряване на прозрачност могат да бъдат обособени в следните няколко насоки:

– Предвижда се създаването на единен информационен портал (използващ за основа съществуващия до момента www.eufunds.bg ), на който ще бъде включена информация, както за стратегически документи в областта на кохезионната политика, така и за наличните проекти и за условията за кандидатстване по тях. Освен това, един от приоритетите на ОП „Техническа помощ” да бъде именно разпространението на информация и осигуряването на прозрачност по отношение на политиката по усвояването на структурните фондове и Кохезионния фонд в България. Това ще се извършва чрез предприемането на конкретни действия в следните три области: 1. Насърчаване и осигуряване на информация за потенциалните кандидати; 2. Създаване на информационни центрове; 3. Електронно управление (e- governance) на структурните и Кохезионния фонд.

– Друг потенциален източник за осигуряване на прозрачност ще бъдат електронните страници на министерствата, които ще отговарят за управлението на отделните ОП. На тези страници те ще бъдат длъжни да публикуват информация за всички проекти, по които се предвижда финансиране по структурните и Кохезионния фонд на ЕС.

5. Кога ще бъде издаден Наръчник за усвояване на средствата от ЕС?

Изготвен е проект на „Общ процедурен наръчник за управление на структурните фондове и Кохезионния фонд на България”, който е изпратен на Европейската комисия за коментари. След отразяването на тези коментари, Наръчникът ще бъде обсъден и одобрен от Комитета за наблюдение на Националната стратегическа референтна рамка.

В момента управляващите органи подготвят своите наръчници за процедурите по управлението на съответните ОП.

Освен това, Министерството на финансите подготвя „Насоки за потенциалните получатели на средства от Структурните инструменти на ЕС”.

6. Къде можем да намерим подробни изисквания за съдържанието на проектите?

Подробна информация ще бъде публикувана на електронните страници на министерствата, които ще отговарят за изпълнението на ОП. В съответните предложения за кандидатстване по конкретните проекти ще бъде включена подробна информация за съдържанието на проектите, начина на финансиране и условията, на които трябва да отговарят потенциалните кандидати.

Министерството на финансите изработи „Методически указания за попълване на проекта документация, оценка и управление на инвестиционни проекти”. Съгласно методологията, следва да бъдат извършени социално-икономически и финансови анализи на риска и да бъдат подготвени времеви графици, като един от важните анализи е този на публичните разходи, обосноваващ решението на дадена публична институция да реализира инвестиционен проект чрез схемите на ПЧП.

7. Какви са приоритетните области на финансиране?

Приоритетите за финансиране са изложени в съответните ОП, а именно: ОП „Регионално развитие”, ОП „Развитие на конкурентоспособността на българската икономика”, ОП „Развитие на човешките ресурси”, ОП „Административен капацитет”, ОП „Транспорт”, ОП „Околна среда” и ОП „Техническа помощ.

8. Къде можем да намерим информация за финансиране на социални дейности, като създаване на домове за социално слаби хора и рехабилитационни дейности?

В рамките на ОП „Развитие на човешките ресурси” ще се финансират приоритети за социална интеграция и заетост чрез развитие на социалната икономика.

За ефективното и правилно управление и изпълнение на ОП „Развитие на човешките ресурси” ще отговаря Министерството на труда и социалната политика.

За ефикасното изпълнение на приоритетите за социална интеграция ще отговаря Агенцията за социално подпомагане, Дирекция „Международно сътрудничество, програми и евроинтеграция”.

Стратегическата цел на ОП „Човешки ресурси” е да се подобри качеството на живот чрез повишаване на заетостта и производителността на труда, достъпа до качествено образование и учене през целия живот и социално включване. За постигане на поставените цели се предвижда ОП „Човешки ресурси” да бъде фокусирана върху реализирането на приоритети, насочени към:

– Създаване на устойчива заетост, посредством развитие на предприемачеството, предоставяне на услуги за професионално ориентиране, информиране, консултиране и обучение и реализация на мерки, програми и дейности за създаване на повече и по- добри работни места;

– Развитие на системите за управление, както и повишаване на познанията в областта на новите технологии и информационните и комуникационни технологии;

– Разширяване на възможностите за заетост, посредством подобряване на качествените характеристики на работната сила от уязвимите групи;

– Създаване на нови работни места в сектора на социалната икономика;

– Повишаване ефективността на работа на институциите, работещи в сферата на пазара на труда и условията на труд, на предоставянето на здравни и социални услуги, както на национално, така и на регионално ниво.

9. Каква ще е необходимостта и размерът на съфинансирането, което следва да бъде осигурено от бенефициента?

Съгласно регламентите – националното съфинансиране е в размер на минимум 15 процента от стойността на програмите. Толкова са и индикативните предвиждания на МФ. За съфинансирането на програмите по Кохезионния фонд в момента обсъждаме предоставянето на съфинансиране в размер на 20 процента. Тези ресурси ще бъдат предоставяни чрез държавния бюджет.

За първите три години съфинансирането на проекти на общините ще бъде гарантирано от държавния бюджет.

Размерът на частното съфинансиране, което ще осигуряват по своите проекти бенефициентите, зависи от типа грантова схема и прилагания за нея режим на държавна помощ, определен в Закона за обществените поръчки. Предвижда се процентът на частното съфинансиране по проектите, ориентирани към развитието на човешките ресурси, да бъде по-нисък в сравнение с проектите, ориентирани към развитието на бизнеса. По този начин се цели да се покаже по-голямата заинтересованост на бизнеса към отчитането и изпълнението на стратегическите цели на Общността, обвързани с Лисабонската стратегия, а именно: насърчаване на иновациите, използването на информационните и комуникационните технологии, опазването на околната среда и т.н.

Източник: www.bia- bg.com

МИСИЯ

ГРАЖДАНСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ НА БЪЛГАРИЯ

е «мостът» между гражданите и властта. Мисията му е да гарантира връзката между обществото и държавното управление. Той е новата, модерна институция на гражданския диалог.

ИСС е призван да улесни достъпа и участието на гражданските структури при вземането на обществено важни решения за управлението на страната ни в областта на икономическата и социалната политика.

Основната цел в дейността му е да осигури възможност различните представители на организираното гражданско общество свободно да изразяват гледните си точки, като същевременно се постигне единно мнение по въпроси от общи интереси. Съветът изразява и защитава интересите на гражданското общество в диалога с изпълнителната и законодателната власт.

Продължава