НОВИНИ - АРХИВ

БЪЛГАРСКИЯТ ИСС ОТБЕЛЯЗА ДЕСЕТ ГОДИНИ ОТ СВОЕТО СЪЗДАВАНЕ С ЕВРОПЕЙСКИ ГРАЖДАНСКИ ДЕБАТ: „ПО-СИЛНА ЕВРОПА ЗА ГРАЖДАНИТЕ”.

На 2 декември 2013 г. Икономическият и социален съвет (ИСС) на България отбеляза тържествено десет години от своето създаване в присъствието на над 150 гости - личности, подкрепяли създаването и дейността на ИСС и допринесли за неговото успешно развитие през годините. След първата тържествена част, участниците се включиха в европейски граждански дебат: „По-силна Европа за гражданите”.

„Преди десет години имах една мечта и тя бе да създадем истински Икономически и социален съвет, които да се превърне в обединител на всички обществено-политически сили в името на България и тази мечта се сбъдна в кратък срок, само за 10 години”, с тези думи  проф. Лалко Дулевски, трети мандат председател на ИСС, откри юбилейното тържество.

Събитието събра на едно място президента на Република България Росен Плевнелиев и президента на Европейския икономически и социален комитет (ЕИСК) Анри Малос. В тържественото честване с приветствие към присъстващите се обърнаха заместник председателят на 42-то Народно събрание Алиосман Имамов, заместник министър-председателят Даниела Бобева, заместник-председателите на ИСС - д-р Константин Тренчев и Васил Велев.

Официални гости на тържеството бяха Лука Жайер, президент на група III „Други интереси“ в ЕИСК, Корнелия Нинова,  председател на комисията по труда и социалната политика към 42-то Народното събрание, председателите на Народното събрание за периода (2002-2012) - Цецка Цачева, Георги Пирински и Огнян Герджиков, бившите министри на труда и социалната политика - Деяна Костадинова, Емилия Масларова, Лидия Шулева, Христина Христова, Иван Нейков и Минчо Коралски. Форума уважи и президентът Георги Първанов (2002-2012), който на 8-мата годишнина на ИСС връчи на председателя Дулевски почетния знак на президента на Република България. На събитието присъстваха настоящи и бивши членове на ИСС, народни представители, ректора на УНСС Стати Статев, представители на академичната общност, студенти и медии.

В изказването си проф. Лалко Дулевски подчерта, „днес, големият успех за България е, че има Съвет изграден по модела на ЕИСК, който работи успешно през тези десет години и доказателство за това са приетите над 2000 страници актове и предложените решения на практика по всички основни икономически и социални проблеми на страната”. Факт е също така успешната работа на ИСС с институциите. По думите му, „за десет години Съветът е работил с пет български правителства, три парламента и двама президента, с различни политически сили, и успя да бъде еднакво конструктивен и еднакво полезен в диалога и в работата с всички тях, което е предпоставка за нашия успех”. Той открои много силния експертен потенциал на членовете на ИСС и тяхната експертиза при решаване на ключовите проблеми на България. „Ние постигаме консенсус на базата на разумни компромиси между всички членове. Тази експертиза, тази голяма синергия на организираното гражданско общество в България намери израз в приетите документи, които все повече намират отражение в стратегически документи и ключови решения на основните държавни институции на България” - каза проф. Дулевски. В заключение, председателят на ИСС изрази увереност, че и в бъдеще Съветът ще запази своя облик на независим неполитизиран граждански парламент, който ще е конструктивен партньор на всяко едно правителство, парламент и президент на България.

В приветственото си словото президентът Плевнелиев определи ИСС като „платформа за граждански диалог в страната и незаменим партньор на държавните институции за формиране на политиките за социално-икономическо развитие”. „През последните години сме свидетели на вълни от спонтанни граждански протести, на нарастващо социално напрежение и рекордно ниски нива на доверие в институциите и към политиците в България, в Европейския съюз и по света като цяло. Повишава се ролята на гражданското общество, то изисква промяна в дневния ред на институциите и очаква прозрачност и прогнозируемост в управлението, отчетност, стабилни институции, отворени към гражданите и решаващи ефективно социално-икономическите проблеми“, каза държавният глава. В заключение той подчерта, че днес повече от всякога има нужда от градивен социален и граждански диалог и от диалог между институциите и обществото.

В обръщението си към участниците във форума президентът Анри Малос заяви, че е много горд от това, което българският ИСС успя да постигне за 10 години и ще продължава да бъде съпричастен и да помага на България и нейния съвет. Г-н Малос акцентира в експозето си на проблемите свързани с демографския срив и „изтичането на мозъци”, на необходимостта от реиндустриализация, от икономическа и политическа стабилност в Европа. Той сподели също, че „за него ще е чест да присъства и на 20 годишнината на Съвета и тогава с гордост да отбележим, че имаме една по-удовлетворителна Европа с много по-вече работни места за нашите младежи”.

Заместник председателят на 42-то Народно събрание г-н Алиосман Имамов поздрави ИСС и заяви, че Съветът е не само консултативен орган, но и посредник на законодателната власт, която високо цени неговите становища и препоръки, тяхната висока степен на конкретност, адекватност и експертиза.

Вицепремиерът по икономическите въпроси Даниела Бобева също оцени високо приноса на ИСС и от името на правителството открои три аспекта в дейността му: постигнатите с консенсус решения, високата експертиза и провежданите консултации с изпълнителната и законодателната власт по предлаганите политики и предстоящи реформи.

Приветствия поднесоха заместник-председателите на ИСС г-н Васил Велев, председател на Асоциация на индустриалния капитал в България (АИКБ) от името на група 1 -работодателски организации и д-р Константин Тренчев, президент на Конфедерацията на труда „Подкрепа” от името на група 2 - синдикати.

По традиция Съветът връчи почетния знак на ИСС за принос в развитието на организираното гражданско общество. С този приз бяха номинирани президентът на група III „Други интереси” в ЕИСК Лука Жайер, заместник-председателят на ИСС Васил Велев и Пламен Димитров, член на ИСС и президент на Конфедерация на независимите синдикати в България (КНСБ). Церемонията се проведе в присъствието на всички официални гости.

Председателят на ИСС проф. Дулевски първо връчи наградата на Лука Жайер. В изказването си г-н Жайер благодари за голямата чест да получи тази почетна награда на Икономическия и социален съвет на Република България и да бъда един от отличените личности. Той изрази увереността си, че както българския ИСС, така и ЕИСК, „..тези домове на организираното гражданско общество“, ще продължат да играят важна роля в процеса на информиране, консултиране и европеизация!

Следващият, който получи приза и грамотата за принос в развитието на организираното гражданско общество в България бе заместник-председателят на ИСС Васил Велев. „Приемам тази награда, не толкова като признание за заслугите ми до сега, колкото като ангажимент за бъдещата ми работа, като поръчение за принос към дейността на съвета в бъдеще време”, каза г-н Велев.

От името на президента на КНСБ Пламен Димитров, наградата получи д-р Иван Кокалов, член на съвета, вицепрезидента на КНСБ.

След първата тържествена част, се проведе европейски граждански дебат: „По-силна Европа за гражданите”. В него взеха участие членове на ИСС, народни представители, представители на правителството, на държавни и обществени институции, на неправителствени организации, на научните среди, експерти. Въвеждащи изказвания направиха Божидар Данев, член на ИСС, изпълнителен председател на БСК и Лука Жайер, президент на група III „Други интереси“ на ЕИСК.

В презентацията си г-н Данев изрази своята позиция, че за да оцелее и преодолее кризата, Европейският съюз (ЕС) има нужда от прости и прагматични решения, основани на общи европейски проекти и единни стандарти за всички услуги. „Вместо да се обедини, след толкова години Европа е по-разединена и разтърсена от противоречия. Преди да бъдат постигнати, ценностите на единна Европа вече са нарушени”, категоричен бе г-н Данев.  Според него именно това е довело до банковата криза на Стария континент преди 6 години, която постепенно прерасна в икономическа, социална, демографска, а вече и в политическа в повечето държави от съюза.

В своето изказване г-н Лука Жайер акцентира на протичащата вече шест години криза в ЕС, която е обхванала финансовата, банковата, икономическата и политическа сфери. „Тази криза засилва бедността и неравенството, оказва пряко влияние на демографските процеси и доведе до това 84 млн. жители на ЕС да живеят в условия на бедност и безработица”, сподели г-н Жайер. „Особено обезпокоително е, че в навечерието на изборите за Европейски парламент през 2014 г. в цяла Европа нарастват процеси на популизъм, ксенофобията и агресивността към другия”, отбеляза г-н Жайер.  Той представи основните предизвикателства пред гражданското общество в Европа и определи като опустошителна загубата на доверие в цяла Европа. В заключение Лука Жайер апелира за обединяване на усилията на всички „граждански парламенти”, на голямото европейско семейство и на ЕИСК за възвръщане на доверието като базово условие за просперитет за всякаква икономическа дейност.

В последвалата оживена дискусия се включиха повече от десет души - членове на ИСС, представители на научната общност, младежи и граждани. Участниците в дебата се обединиха около тезата, че е особено важно да се засили участието на организираното гражданското общество в решаването на социално-икономическите проблеми в България и Европейския съюз. Повече от всякога е необходима чуваемост и обратна връзка между институциите и гражданските организации, обединяване на усилията за възстановяване от кризата и възвръщане на доверието за една “по-силна Европа”.

МИСИЯ

ГРАЖДАНСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ НА БЪЛГАРИЯ

е «мостът» между гражданите и властта. Мисията му е да гарантира връзката между обществото и държавното управление. Той е новата, модерна институция на гражданския диалог.

ИСС е призван да улесни достъпа и участието на гражданските структури при вземането на обществено важни решения за управлението на страната ни в областта на икономическата и социалната политика.

Основната цел в дейността му е да осигури възможност различните представители на организираното гражданско общество свободно да изразяват гледните си точки, като същевременно се постигне единно мнение по въпроси от общи интереси. Съветът изразява и защитава интересите на гражданското общество в диалога с изпълнителната и законодателната власт.

Продължава