НОВИНИ - АРХИВ

ИСС БЕШЕ ДОМАКИН НА ПУБЛИЧНО ОБСЪЖДАНЕ НА СПОРАЗУМЕНИЕТО ЗА ПАРТНЬОРСТВО НА БЪЛГАРИЯ ЗА ПРОГРАМНИЯ ПЕРИОД 2014-2020 г.

„Икономическия и социален съвет (ИСС) организира това публично обсъждане на актуализирания проект на Споразумението за партньорство на Република България за програмен период 2014-2020 г. като част от политиката на Съвета да бъде платформа за диалог по основните социални и икономически проблеми на страната ни”. Това каза заместник – председателят на ИСС проф. Нено Павлов при откриване на форума, който се проведе на 9 септември 2013 г. в хотел Шератън. Събитието се организира от ИСС със съдействието на г-жа Зинаида Златанова, заместник министър-председател и мистър на правосъдието.

В публичното обсъждане участваха вицепремиерът г-жа Зинаида Златанова, министърът на околната среда и водите г-жа Искра Михайлова, представители на дирекция „Програмиране на средствата от ЕС" към МС, представители на всички ведомства, отговорни за разработването на Споразумението за партньорство и оперативните програми (2014 – 2020 г.), представители на заинтересовани институции и неправителствени организации, на социалните партньори, членове на ИСС, граждани и медии. В дискусията взеха участие и Заместник-председателите на ИСС - д-р Константин Тренчев, президент на КТ "Подкрепа" и г-н Васил Велев, Председател на Асоциацията на индустриалния капитал в България.

Проф. Павлов подчерта значението на Споразумението за партньорство и програмите към него като основни стратегически документи, които задават приоритетите и целите за страната през новия програмен период. „От тяхното качество и прецизност зависи доколко успешно България ще инвестира очакваните почти 15 млрд. евро за периода 2014-2020 г. и как това ще въздейства върху социално – икономическата среда, върху създаването на растеж и заетост”, каза проф.  Павлов.

Оценявайки сериозното значение на действията по изготвяне на тези стратегически документи,  ИСС по собствена инициатива разработи и прие на 18 юли 2013 г. становище: „Приоритети и политики за усвояване на средствата от фондовете на Европейския съюз в България през периода 2014 – 2020 г.” В него Съветът призовава за ясен политически ангажимент към ускореното изготвяне на Споразумението за партньорство (2014 – 2020 г.) и програмите към него, при диалог и консенсус със социалните партньори и структурите на организираното гражданско общество, при отчитане на икономическите реалности в България и предизвикателствата в бъдещото развитие на страната, както и при отчитане на натрупания опит и поуките през настоящия финансов период.

В своето изказване вицепремиерът г-жа Зинаида Златанова изказа благодарност към Икономическия и социален съвет за инициативата за провеждане на това публично обсъждане на Споразумението за партньорство. „ИСС, като постоянна институционална форма за граждански диалог и за консултации по икономическата и социалната политика, допринася за разработването и приемането на Споразумението за партньорство в условията на прозрачен дебат. Това е особено важно за документ, който очертава и обосновава приоритетите на страната ни, които ще бъдат съ-финансирани със средства от Европейските структурни и инвестиционни фондове за периода 2014-2020 г.”, подчерта г-жа Златанова.

Според вицепремиерът Златанова задачата ни до известна степен е улеснена в това отношение от факта, че това е втори програмен период за страната ни и можем да използваме натрупания опит и постигнатите през настоящия период резултати. Научените уроци ни насочват основно към интервенции, от които не само имаме нужда, но имаме и капацитет да изпълним. Основната цел на европейските средства е постигане на икономическа и социална кохезия в различните региони. "В следващия програмен период ще се търси ефективност на инвестициите и осигуряване на растеж на икономиката чрез повишена добавена стойност", добави Зинаида Златанова.

„В същото време новите моменти в кохезионната политика за следващия програмен период поставят предизвикателства пред разработването на Споразумението за партньорство, а именно кохезионната политика не е вече просто инструмент за намаляване на различията между регионите на ЕС, а инструмент за солидарност, който поставя националното в контекста на европейското”, заяви г-жа Златанова.

Тя отбеляза, че в последните месеци работата по Споразумението за партньорство е била значително ускорена. Изпълнена е поставената цел и в края на месец август на Европейската комисия е изпратен за технически консултации пълен и зрял вариант на документа, който дава добра основа за официалните преговори по Споразумението след приемането на Европейската нормативна рамка и Многогодишната финансова рамка. Също така след проведените публични консултации с ИСС както и със всички заинтересовани страни много от направените предложения са взети под внимание и в момента документът и анализа към него имат съвсем различен вид.

В следствие на консултациите и дискусиите е подобрена връзката между аналитична и стратегическа част на документа; доразработени са части, свързани с интервенциите от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство; подобрена е стратегическата приоритизация в сектори като транспорт, здравеопазване, образование, води, електронно управление, насърчаване на научно-изследователската и развойна дейност; основно са преработени аналитична част и е подобрена приоритизацията в стратегическата част на разделите, касаещи околна среда и ресурсна ефективност, транспорт, съдебна система, управление на риска.

Въз основа на получени коментари и предложения в рамките на обсъжданията на документа е прецизиран подхода за прилагане на интегрираните инвестиции и интегрирания подход за борба срещу бедността и към маргинализираните общности. Като част от интегрирания подход за териториално развитие се предвижда прилагане на пилотен модел за реализирането му „отгоре-надолу“ чрез инструмента „Водено от общността местно развитие” на територията на област Смолян. Този модел ще е основата и на предвиденото пилотно прилагане на Интегрирана териториална инвестиция за Северозападен регион, идентифициран като най-слабо развит на територията на целия Европейски съюз.

Планира се и въвеждането на по-облекчени процедури, които ще улеснят всички бенефициенти и ще им позволяват да изпълнят интегрирани проекти, позволяващи комплексен подход, ориентираност към конкретни резултати и оптимизиране на проектния цикъл.

Г-жа Добринка Кръстева - директор на Дирекция "Програмиране на средствата от ЕС" представи пред участниците стратегическите приоритети, предварителни условия и механизми за прилагането на Европейските структурни и инвестиционни фондове 2014-2020 г. залегнали в актуализираното

.

Тя открои различията в подхода на ЕК за следващия програмен период. Европейските структурни и инвестиционни фондове, са поставени в една обща нормативна рамка, което означава, че трябва да се осигури синергия и интегритет между всички пет фонда, още на етап програмиране. Поставен е ясен акцент върху резултатите от планираните интервенции, чрез определени показатели на изпълнение. С ясни целеви стойности, изпълнението е силно ориентирано към резултатите и ефектът от направените инвестиции. Затова именно подходът при разработване на Споразумението за партньорство, е насочен към инвестиции в реформирани сектори, чрез обвързване на финансирането с изпълнението на предварителни условия, за да се осигури търсеният ефект от инвестицията. Това с особена сила важи за основните сектори като здравеопазване, образование, води, икономика, основана на знанието, развитие на предприятията, обществени поръчки и ефективност на администрацията.

В споразумението с ЕС България е определила четири приоритета до 2020 г. Първият е - образование и квалификация и заетост за приобщаващ растеж, вторият е -иновации за интелигентен растеж, третият е - свързаност и зелена икономика за устойчив растеж и четвъртият - добро управление и качествени административни услуги. Заложено е териториалното измерение, което не е приоритет, а е една от новите страни на кохезионната политика на ЕС - да бъдат събрани двата подхода, секторния и териториалния.

Споразумението не е самоцелен документ с различни стратегически цели от досега съществуващите. Използвали сме всички съществуващи стратегически документи досега, както и програма България 2020”, обясни Кръстева.  Страната ни трябва да подготви серия от стратегически документи в близките няколко месеца, за да изпълни предварителните условия за усвояване на средствата, каза още г-жа Кръстева. Тя отбеляза, че е променен механизма по които ще се следи изпълнението на предварителните условия. Съвсем скоро ще бъдат публикувани и представени за ежемесечно следене формулярите, които трябва да се попълват към споразумението за партньорство за всяко предварително условие. Предварителните условия изискват приемането на стратегии за реформи в сектори като образование, здравеопазване, води и др., за да е възможно инвестирането на европейски средства в тях. Например в сектора на здравеопазването, ако не оптимизираме системата, инвестиции в този сектор няма да могат да бъдат включени. До края на тази година ние трябва да покажем на комисията, че имаме ясна система и за финансиране и за оптимизиране на болничната помощ и чак тогава можем да планираме инвестиции в този сектор.

В заключение г-жа Кръстева представи графика на работата по Споразумението за партньорство. Техническите консултации с ЕК по текстовете на одобреният от кабинета проектовариант ще продължат до октомври. След което документът ще бъде върнат и през ноември предстои ново окончателно одобрение от МС и официално представяне на последния вариант, който трябва да бъде парафиран от Еврокомисията до края на декември 2013 г. Окончателният вариант на Споразумението ще бъде изготвен, след като влезе в сила Регламентът за определяне на общо приложими разпоредби за европейските структурни и инвестиционни фондове и след окончателното одобрение от Европейския парламент на Многогодишната финансова рамка.

Министър Искра Михайлова отбеляза, че е удовлетворена от прилагането на екологичните изисквания като хоризонтален принцип за всички оперативни програми на България и програмата за развитие на селските райони.

Докладчиците по  становището на ИСС - д-р Милена Ангелова, Главен секретар на Асоциацията на индустриалния капитал в България и г-н Пламен Димитров, Президент на КНСБ представиха акценти от

.

В своето изказване г-жа Ангелова акцентира на необходимостта в следващия програмен период за бизнеса да бъдат предвидени повече „грантови” схеми като се  намалят средствата към инструментите за финансов инженеринг както и да се опростят процедурите за кандидатстване. "Бреме за бенефициентите е неопределеността от налагането на финансови корекции от последващи одити. Предлагаме да се създаде гаранционен фонд, който да управлява тези процеси", заяви д-р Ангелова. Бизнесът настоява и за модифициране на част от програма "Конкурентоспособност" като се намалят и средствата предвидени за създаване на технологични паркове. „Не са ни нужни сгради и бетонни конструкции, каквито има и сега навсякъде из страната, и пустеят”, каза г-жа Ангелова. „Много по-добре е да се заложат иновационни ваучери, които всяка компания може да използва според капацитета и нуждите си  за необходимите им разработки и автоматика от БАН, университетите или други научни звена”, допълни тя.

Президентът на КНСБ г-н Пламен Димитров изрази удовлетворението си от напредъка по подготовката на Споразумението. Той отбеляза значителното подобрение на оперативната програма за образование, също и интензивната работа и напредъка по промяната на Закона за обществените поръчки. Той подчерта, че трябва да се направи промяна в Закона за управление на средствата от ЕС, за да се централизира управлението на проектите. Според  г-н Димитров предложението на ИСС за създаване на агенция за управление на средствата от Европейския съюз, която да е на подчинение на ресорния вицепремиер, би допринесло много за усвояването на средствата от ЕС през следващия период. В рамките на дискусията г-жа Златанова обясни, че за да се случи това е било необходимо да се стартира законодателната дейност още преди две години, а сега това е невъзможно. ''За съжаление времето не ни позволява промяна в Закона за управление на средствата на ЕС и последваща административна реформа, с която да се направи такава държавна агенция, защото целта ни е от първи януари 2014 година да работим под пълна пара по конкретни проекти'', добави Златанова.

Г-н Димитров обърна внимание на позицията на ИСС, социалните партньори да имат по-голяма роля и при обсъждане на програмите по които са бенефициенти, както и блокираща квота при тяхното обсъждане. Друго предложение на ИСС е броят на комитетите за наблюдение да се увеличи от два на четири годишно за всяка програма. КНСБ предлага през следващия програмен период да има целеви инвестиции към младежите и ромите, които се нуждаят от най-голяма помощ, подчерта г-н Пламен Димитров

Президентът на КТ "Подкрепа" д-р Константин Тренчев посочи необходимостта от подкрепа от страна на държавата и бизнеса за науката, иновациите и интелектуалната собственост през следващите години. Той предложи средства от еврофондовете да бъдат насочени за подпомагане на фирми и граждани, които искат да патентоват свои изобретения. „У нас тази дейност е изключително подтисната заради високите разходи, които трябва да се отделят за патентното ведомство. Подобна подкрепа ще бъде в голяма полза за малките и средните предприятия, в които 70% от активите са интелектуална собственост”, заяви д-р Константин Тренчев.

В рамките на дискусията Георги Райчевски от БАН отбеляза, че само в академията има над 100 „изобретения в чекмеджета”. Той предложи да се създаде Фонд за подкрепа на създаването и реализирането на интелектуалната собственост за перспективни разработки. Според него е по-добре фирмите да кандидатстват за определени суми, които са предназначени за иновации и високотехнологично развитие.

Повече средства да бъдат предвидени за малкия и средния бизнес през следващия програмен период, поискаха от Асоциацията на индустриалния капитал. „В момента в България има едва 670 големи предприятия, а останалите са в графата малки и средни. За повишаване на конкурентоспособността на икономиката ни може да помогнат повече „грантови” схеми към частно-правни бенефициенти като фирми и неправителствени организации. Това заяви в своето изказване г-н Васил Велев, зам.-председател на ИСС и председател на АИКБ. Като пропуск през този програмен период той посочи пренасочването на една част от средствата по други оси, за да не ги загубим. Затова от бизнеса предлагат в следващия период да има гарантирани средства, които да са насочени към частния сектор. Според ИСС е нужна и по-добра администриране на процеса от страна на институциите и по-облекчени правила при получаване на авансови средства по европроектите за бенефициентите. Трябва да се помисли за облекчаване на процеса чрез приемане на запис на заповеди, застраховки или други подобни гаранции, поискаха от бизнеса. Д-р Тренчев допълни темата като даде пример за държавни научни институти, които са изправени пред същия проблем, тъй като не могат да залагат нищо пред банки като обезпечение.

Министърът на околната среда Искра Михайлова увери, че в момента се търси решение на проблема, вероятно чрез създаването на специален гаранционен фонд подобен на фонд ФЛАГ. Г-жа Михайлова се ангажира също така да има ясни правила за корекциите, въпреки че поне за общините и към момента е ясно кои процедури подлежат на корекция - предимно неправилно проведени обществени поръчки.

„Раздвоен съм между реализма, който виждам в плановете на страната ни, и шансът да бъдем по-амбициозни в бъдещите си програми", коментира Димитър Бранков от Българска стопанска камара. Това изказване бе по повод предложението на ИСС, включено в НПР на България, а именно – постигане на БВП до 60% от средното за Европа по п.п.с. Тази цел според него няма да се постигне при сегашните прогнози за ръст на икономиката ни до 2020 г.

Друг проблем, който бе засегнат в дискусията от Националното сдружение на общините в република България е възможността селата към областните градове да могат да кандидатстват за финансиране от еврофондовете. В момента 1180 малки населени места с около 600 000 души население са без възможност за финансиране от ЕС и това трябва да бъде променено чрез предефиниране на определението "селски райони".

В дискусията се включиха представители и на други неправителствени организации – Център за Икономическо развитие, Браншова камара „Пътища”, асоциация на консултантите по европроекти и други, участвали в работните групи.

В заключение г-н Пламен Димитров изрази удовлетворението на ИСС от проведената дискусия и подчерта, че консултативния процес през последните няколко месеца има съвсем конкретни резултати. Много от препоръките на ИСС са отразени в представения днес вариант и открои предложението на ИСС да се увеличи делът на средствата от Европейския социален фонд в общата сума предназначена за страната ни от ЕСИФ на ЕС до 2020 г. Той препоръча настоящия модел на конструктивен диалог да продължи до приемането на окончателния вариант на Споразумението за партньорство, както и при приемането на оперативните програми към него.

МИСИЯ

ГРАЖДАНСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ НА БЪЛГАРИЯ

е «мостът» между гражданите и властта. Мисията му е да гарантира връзката между обществото и държавното управление. Той е новата, модерна институция на гражданския диалог.

ИСС е призван да улесни достъпа и участието на гражданските структури при вземането на обществено важни решения за управлението на страната ни в областта на икономическата и социалната политика.

Основната цел в дейността му е да осигури възможност различните представители на организираното гражданско общество свободно да изразяват гледните си точки, като същевременно се постигне единно мнение по въпроси от общи интереси. Съветът изразява и защитава интересите на гражданското общество в диалога с изпълнителната и законодателната власт.

Продължава