НОВИНИ - АРХИВ

ИСС ИЗРАЗИ ПОЗИЦИЯ ПО СПЕЦИФИЧНИТЕ ПРЕПОРЪКИ КЪМ БЪЛГАРИЯ, В РАМКИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЕМЕСТЪР 2013 Г.

В началото на 2013 година Икономическият и социален съвет (ИСС) прие резолюция по Съобщението на Европейската комисия (ЕК) „Годишен обзор на растежа 2013 г.”, в която обърна внимание на определеното сходство между Годишния обзор на растежа (ГОР) 2013 и ГОР 2012 година. В нея се констатира не само липсата на необходимия напредък, но и определеното изоставане в постигането на основните цели на Стратегия „Европа 2020”, в т.ч. и на нашата страна.

В направения преглед по страни ЕК констатира, че в България равнището на заетостта е под средното за ЕС и продължава да се понижава, българските граждани са изложени на най-голям риск от бедност или социално изключване в Европейския съюз (ЕС), а причина за това е голямата младежка безработица и продължителната безработица на нискоквалифицираните българи. Същевременно не е приключила образователната реформа, която да подготвя квалифицирани и образовани млади хора, отговарящи на търсенето на пазара на труда. България е посочена като държавата с най-висок дял на сивата икономика – 31.9%. Липсва система за подпомагане на нови иновативни компании и достъп до кредити за малките и средни предприятия (МСП). Съществуват големи резерви в приходната част на бюджета. В заключиние, ЕК отправи към страната ни 7 специфични препоръки (СП), които бяха приети от Европейския съвет (Съвета) на 28 юни 2013 г.

В тази връзка ИСС прие резолюция по Препоръка на Съвета относно Националната програма за реформи (НПР) на България за 2013 г. и за представяне на становище на Съвета относно Конвергентната програма на България за периода 2012-2016 г.В нея се отбелязва, че в определена степен констатациите на ЕК по отношение на България са сходни с тези през 2012 г. и съответно част от препоръките са валидни и за настоящия семестър – 2013 г.

В контекста на Европейски семестър 2012 г. ИСС фокусира своята работа по няколко теми, свързани с препоръките на ЕК към България, а именно: демографските предизвикателства пред трудовите пазари; активния живот на възрастните хора; възстановяването и създаването на работни места; ограничаване на ранното напускане на образователната система; трудовата заетост на хората с увреждания; социалната икономика; „Акта за единния пазар ІІ – „Заедно за нов растеж” и други.

Въпреки, че ЕК отчита постигнатия от правителството определен напредък в изпълнението на бюджетната програма, най-неотложните предизвикателства пред политиката на страната остават в общи линии непроменени. Те са свързани с пазара на труда, образованието, здравеопазването, бизнес средата, усвояването на европейските фондове, обществените поръчки и енергийната и ресурсната ефективност.

ИСС предупреждава в своята резолюция, че прекономерното акцентиране върху финансовата консолидация и рестриктивните политики на икономии може да доведе до изоставане в изпълнението на целите за растеж и заетост, както и за образование, наука, изследвания и намаляване на бедността и социалното изключване.

ИСС обръща внимание, че във връзка с демографските предизвикателства и натиска от разходите, породени от застаряването на населението, е от особено значение да бъдат предприети реформи в здравеопазването, за да се гарантира неговата ефективност и устойчивост, в т.ч. по-ефикасно използване на публичните ресурси и достъп до висококачествено здравеопазване.

ИСС изразява безпокойството си от известния песимизъм в очакванията за растеж в България, защото ако страната ни се стреми да догони средните за ЕС стойности по редица показатели, подобна песимистична прогноза означава, че фактически не се предвижда развитие на българската икономика. Необходима е активна политика за мобилизиране на усилия и ресурси за изпреварващо нарастване на производителността в страната спрямо средноевропейските темпове, което ще е гаранция за постигане на заложената в НПР (2011-2015 г.) ключова национална цел – „постигне на брутен вътрешен продукт през 2020 г. по паритет на покупателна способност на жител от 60 % спрямо равнището в ЕС”.

ИСС счита за удачно предложението на ЕК за създаването на независима институция, която да изготвя макроикономически анализи и прогнози и те да служат като реален коректив на провежданите от правителството политики.

Наред с това, ИСС споделя отправената от ЕК препоръка за полагане на по-големи усилия за изработване на цялостна стратегия за спазване на данъчното законодателство, с цел да се увеличат данъчните приходи и страната да се справи със сенчестата икономика. Съветът има прието становище относно ограничаване на неформалната икономика и предвижда да продължи своята работа по тази проблематика в контекста на европейските политики и тенденциите в България.

В резолюцията се обръща внимание на високата задлъжнялост на нефинансовите предприятия в страната, която ЕК за поредна година отчита при прегледа на макроикономическите дисбаланси. ИСС призовава за спешни мерки за издължаване на забавените плащания от страна на държавата и общините по изпълнени договори по обществени поръчки, както и ускоряване процеса на възстановяване на ДДС. Тези мерки ще спомогнат за намаляване на междуфирмената задлъжнялост, като в съчетание с мерки за улесняване достъпа до кредитен ресурс, особено за МСП, ще се създадат условия за така необходимия на България икономически растеж и заетост.

Безспорно неблагоприятната икономическа среда продължава да влияе негативно на пазара на труда, а формиращите се структурни предизвикателства на пазара на труда допълнително задълбочават настоящата ситуация. Във връзка с проблемите на пазара на труда, през 2012 г. ИСС прие становище „Активният трудов живот на възрастните хора и солидарността между поколенията”, в което предложи конкретни мерки за ефективно използване на наличния трудов потенциал чрез увеличаване на стимулите за по-възрастните работещи да останат на работа и чрез приемане на мерки за подобряване на тяхната пригодност за заетост.

В документа се обръща внимание на очевидния спад на заетостта в страната и на риска от бедност и социално изключване за една значителна част от населението. Необходимо е според ИСС приоритетно изпълнение на „Националната стратегия за намаляване на бедността и насърчаване на социалното включване 2020”, приета през февруари 2013 г. като своевременно се изработи план за нейното изпълнение, с ясна финансова обезпеченост.

Нееднократно в свои актове ИСС е констатирал неусвоеният трудов потенциал на младежите в България, както и повишеният риск от бедност за тях. С оглед на усложняващата се ситуация с младежката безработица в страната и СП на ЕК, ИСС настоява за ускорено прилагане на предложените мерки по инициативата „Гаранции за младежта” и за тяхното финансово обезпечаване от фондовете на ЕС.

Във връзка с препоръката на ЕК относно образованието, ИСС подчертава, че ясно е изразил подкрепата си за реформирането на системата на образованието в България в специално прието становище. В своята резолюция по „Проект на Стратегия за превенция и намаляване дела на отпадащите и преждевременно напусналите образователната система (2013 – 2020)”, ИСС отново настоява приемането на Закона за детето, Закона за предучилищното и училищното образование и Закона за професионалното образование и обучение да бъдат сред основните приоритети на 42-рото Народно събрание. Подчертава се също, че за подобряване на съответствието между резултатите от висшето образование и нуждите на пазара на труда е необходимо непрекъснато и с приоритет да се засилва сътрудничеството между образованието, научно-изследователските институти и бизнеса.

Относно препоръката на ЕК, касаеща пенсионната реформа, ИСС счита, че постепенното премахване на възможностите за ранното пенсиониране, както и изравняването на законоустановената пенсионна възраст за мъжете и жените трябва да бъде най-напред обект на широк социален и граждански диалог, в контекста на една по-дългосрочна визия за развитието на пенсионната реформа в България. В документа отново се подчертава позицията изразена в резолюлюцията по „ГОР 2013 г.”, че не трябва „да се допуска възрастта за пенсиониране в държави с по-ниска очаквана продължителност на живота да е по-висока от пенсионната възраст в държави със значително по-висока очаквана продължителност на живота” и „счита за необходимо в основните европейски стратегически документи да се следва по-добро съгласуване и единство на политиките относно модернизирането и реформирането на пенсионните системи в държавите - членки на ЕС”.

ИСС обръща внимание на потенциала за растеж и създаване на заетост, които има социалната икономика и социалното предприемачество в България, особено в условията на криза. Във връзка с приетата „Национална концепция за социалната икономика”, в няколко свои документна ИСС предложи конкретни действия и мерки за стимулиране на участниците в този сектор, в т.ч. на кооперациите, и в частност на тези на хората с увреждания.

Подчертава се необходимостта от разширяване на източниците на финансиране за микро-, малкия и средния бизнес чрез поощряване на микрокредитирането, създаването на гаранционни и рискови фондове, насърчаването на участието в проекти, финансирани от европейските фондове. Това ще подпомогне МСП, които не разполагат с необходимите финансови ресурси, да разширят или обновят бизнеса си, създавайки допълнителни работни места.

ИСС счита, че либерализирането на енергийния пазар в България трябва да стане задължително след широко обществено обсъждане, при отчитане на мнението на всички заинтересовани страни и при наличието на необходимите оценки за ползите и последствията от предлаганите промени.

ИСС споделя позицията на ЕК, че гарантирането на независимостта и ефективността на съдебната система е от особено значение за „отключването” на процеса на привличане на инвестиции към България.

ИСС отчита усилията на правителството за подобряване на публичните услуги, като очаква в следващата година по-съществени резултати от прилагането на приетия през м. юни 2012 г. втори План за действие за намаляване на административната тежест (за периода 2012-2014 г.) и допълнителните мерки предвидени в НПР 2013 г. В предишни свои актове ИСС се е произнасял по темата и на 18 юли 2013 г. заедно с настоящата резолюция прие и резолюция по Подобряване на бизнес средата в България чрез по-добро регулиране”.

ИСС споделя също преценката на ЕК, че финансовият ресурс от ЕС по оперативните програми е съществена част от необходимите на страната ни публични инвестиции и призовава да бъдат мобилизирани усилията на всички ангажирани в този процес за оползотворяването на наличните средства до края на 2013 г., включително в подкрепа на модернизацията и ефективното изпълнение на политиките по заетостта, социалните политики и политиките в областта на околната среда. ИСС счита, че България има потенциал за по-добро усвояване на наличните финансови средства от структурните и кохезионния фондове на ЕС (от постигнатите около 30%) и в тази връзка разработи и прие становище „Приоритетите и политиките за усвояване на средствата от Европейския съюз през следващия програмен период 2014-2020 г.

МИСИЯ

ГРАЖДАНСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ НА БЪЛГАРИЯ

е «мостът» между гражданите и властта. Мисията му е да гарантира връзката между обществото и държавното управление. Той е новата, модерна институция на гражданския диалог.

ИСС е призван да улесни достъпа и участието на гражданските структури при вземането на обществено важни решения за управлението на страната ни в областта на икономическата и социалната политика.

Основната цел в дейността му е да осигури възможност различните представители на организираното гражданско общество свободно да изразяват гледните си точки, като същевременно се постигне единно мнение по въпроси от общи интереси. Съветът изразява и защитава интересите на гражданското общество в диалога с изпълнителната и законодателната власт.

Продължава