НОВИНИ - АРХИВ

БЪЛГАРИЯ ТРЯБВА ДА ОЦЕНИ ЗНАЧЕНИЕТО НА ПРОФЕСИОНАЛНОТО ОБРАЗОВАНИЕ И ОБУЧЕНИЕ


Това е основанието, което предизвика последното становище на Икономическия и социален съвет по “Проблемите на професионалното образование и обучение в България”, прието от пленарната сесия на 23 ноември 2005 г.

Някои от аргументите на Икономическия и социален съвет, посочени в становището са:

Ниските нива на обществено богатство са основната причина държавните разходи в сферата на образованието да се задържат на равнище 3.8% от БВП за 2002 г., 3.9% за 2003 г., 4.1% за 2004 г. при средно равнище от около 5.5 – 6% за страните – членки...

По данни на Евростат БВП, създаден от един зает у нас, е малко над 30% от средното за ЕС-25. Това изисква едновременната реализация на два взаимосвързани процеса – ускорено въвеждане на нови технологии и сериозни инвестиции в човешки ресурси...

...поради ниското равнище на раждаемост, все по- малко българчета влизат в училищата. По данни на НСИ само за пет години от 1999 г. насам числеността на децата в системата на образованието е намаляла с близо 150 хиляди.

...ниският жизнен стандарт причинява засилена икономическа миграция, чиито последици се изразяват в това, че България губи човешки капитал в най-активната младежка възраст. Другата страна на този процес се изразява в безвъзвратна загуба на раждаемост, образованост и квалификация.

Поради тези и други анализи и аргументи в становището Икономическият и социален съвет счита, че България не може да си позволи повече да недооценява ролята на образованието в своето бъдещото развитие.

Според Съвета са нужни спешни, неотложни мерки за разрешаване на създалите се неблагоприятни обстоятелства. Икономическият и социален съвет предлага те да се реализират в следните направления:

1. На най-високо държавно равнище и с активното участие на всички заинтересовани страни, Народното събрание да приеме Национална концепция за човешкия капитал на нацията, която да постави на преден план водещото място на образованието за бъдещия просперитет на България.

2. На базата на Националната концепция за човешкия капитал да се приеме и дългогодишна Национална стратегия за развитие на образованието в България, където ясно да се определят приоритетните насоки за развитие на всички образователни равнища.

3. Националната стратегия в областта на професионалното образование и обучение да се прилага на базата на средносрочни Национални планове за действие, изготвени от Министерството на образованието и науката в сътрудничество с всички отговорни министерства и след одобрението на представителите на гражданското общество. Националните планове трябва да заложат краткосрочните задачи и да разпишат конкретните отговорности на държавните институции и социалните партньори.

4. Мониторингът върху изпълнението на Националните планове да става на базата на Годишни доклади за постигнатия напредък, изготвяни от експертни групи, съставени от представители на държавата, социалните партньори, браншовите организации, и гражданските. За целта е нужно Народното събрание да приеме и
система от индикатори за измерване на напредъка.

5. Годишният доклад да се представя на специално организирана от Министерството на образованието и науката Годишна кръгла маса по проблемите на бразованието, където да се дискутира постигнатия напредък, да се посочат нови проблеми, да се предложат нови решения.

МИСИЯ

ГРАЖДАНСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ НА БЪЛГАРИЯ

е «мостът» между гражданите и властта. Мисията му е да гарантира връзката между обществото и държавното управление. Той е новата, модерна институция на гражданския диалог.

ИСС е призван да улесни достъпа и участието на гражданските структури при вземането на обществено важни решения за управлението на страната ни в областта на икономическата и социалната политика.

Основната цел в дейността му е да осигури възможност различните представители на организираното гражданско общество свободно да изразяват гледните си точки, като същевременно се постигне единно мнение по въпроси от общи интереси. Съветът изразява и защитава интересите на гражданското общество в диалога с изпълнителната и законодателната власт.

Продължава