Икономическият и социален съвет (ИСС) представи позицията на организираното гражданско общество в България по бъдещата Обща селскостопанска политика (ОСП) на ЕС след 2013 г. изразена в приетата на 28 юни 2011 г. резолюция. С този документ Съветът изрази своята принципна подкрепа на предложенията на Европейската комисия (ЕК) за реформи в ОСП, в контекста на Стратегия „Европа 2020“ и създалите се предизвикателства в областта на политиката, които засягат не само земеделските стопани, а всички граждани на Европейския съюз (ЕС).

Основната теза на ИСС е, че един устойчив, продуктивен и конкурентоспособен селскостопански сектор ще бъде ценен принос за изпълнението на Стратегия „Европа 2020“, предвид потенциала за растеж и заетост на селските райони и осигуряването на условия за честна конкуренция.

На проведената консултацията, представителите на Министерството на земеделието и храните представиха пред ИСС позицята на правителството по предложената от ЕК реформа на ОСП. Те изразиха удовлетворението си, че в голяма степен резолюцията на Съвета подкрепя предложенията на българското правителството.

Съветът призовава за приемането на единна национална позиция по ОСП и отстояването й от всички български представители в европейските институции и от правителството. Това ще е от изключителна полза за България при преговорите за справедливо разпределение на ресурсите по ОСП между отделните държави - членки за следващия програмен период 2014-2020 г.

В своята резолюция ИСС със загриженост отбелязва изводите от публикувания доклад на Европейския парламент, че дела на ОСП постепенно намалява от 75% от общия бюджет на ЕС през 1985 на 39,3 % през 2013 г., което представлява под 0,45 % от БВП на ЕС.

Същевременно Съветът с тревога констатира, че след приемането в ЕС на 12 нови държави - членки е намалял размерът на подкрепата за всеки стопанин поотделно. Средният селскостопански доход в ЕС - 27 е с 50 % по-нисък от средния доход в другите икономически отрасли, а същевременно производствените разходи за торове, електроенергия и горива достигат най-високите си равнища за последните 15 години и затрудняват значително селскостопанското производство.

ИСС със загриженост отчита и факта, че за последните 10 години реалният селскостопански доход на глава от населението се понижи с 12,2% в ЕС - 27 до равнищата от 1995 г. Съветът констатира също, че намаляването на бюджетните разходи, свързани с пазарни мерки е още по-значително - от 74 % от общите разходи за ОСП през 1992 г. до по-малко от 10 % към момента. Предназначението на разходите за ОСП постепенно се премести от оказване на пазарна подкрепа и предоставяне на субсидии за износ, към директни плащания, необвързани с производството и подкрепа за развитието на селските райони.

ИСС обръща сериозно внимание и на основните предизвикателства пред бъдещата Обща селскостопанска политика, които конкретизира като:

-    неравнопоставеност между старите и новите държави - членки на ЕС и напрежението, което се поражда от нелоялната конкуренция между тях;

-    климатични промени;

-    финансова и икономическа криза;

-    предпоставки за дъмпингови цени, генерирани от приложението на ОСП;

-    неустойчиви пазари с огромни флуктуации;

-    липса на прозрачност на реалните разходи на ОСП.

Съветът определя като особено предизвикателство кадровото обезпечаване на отрасъла предвид демографския фактор в селските райони и факта, че само 7% от земеделските стопани в Европа са на възраст под 35 години, а очакванията са 4,5 милиона от тях на възраст над 65 години да прекратят дейността си до 2020 г. При тази тенденция, ако броят на земеделските стопани продължава да намалява, бъдещето на селскостопанския сектор може да се окаже в рискова ситуация.

ИСС поставя като основен акцент в Резолюцията предизвикателствата и възможностите за България в контекста на бъдещата ОСП на ЕС за периода 2014 – 2020 г. Съветът счита, че бъдещата ОСП трябва да отчита разликите в структурата и необходимостта от модернизиране на селското стопанство в разширения ЕС, с оглед постигане на сближаване и еднакви равнища на балансирано развитие на цялата европейска територия.

Съветът призовава за справедливо разпределение на плащанията по ОСП през периода 2014-2020 г. по отношение на земеделските стопани от новите и от старите държави - членки. Същевременно трябва да се постигне справедливо разпределяне и на средствата за първия и втория стълб както между държавите - членки, така и между земеделските производители в рамките на една държава.

Нещо повече, ИСС настоява за постигането на паритет в съотношението на ресурсите между двата стълба в старите и новите държави – членки. Съотношението между първи и втори стълб в новите държави членки е 56.1% : 43.9%, а в старите е 87.2 % : 12.5%. Следва да се подчертае, че в първия стълб средствата се получават чрез опростени процедури и някои страни са облагодетелствани от това. Същевременно в новите държави - членки, където средствата по втория стълб са повече, фермерите ги получават след по-сложни процедури. Това води до съществено изкривяване в реалното усвояване на предвидените средства и съответно до нелоялна конкуренция между земеделските производители в старите и новите държави - членки.

ИСС настоява да се отчетат и социалните характеристики на отделните държави - членки свързани със селското стопанство, като например заетост и обработваема земя. Очевидно е, че както по отношение на обработваемата земя, така и по отношение на заетостта философията на ОСП генерира огромна поляризация в плащанията между новите и старите държави - членки и нелоялна конкуренция.

Различия между старите и новите страни - членки съществуват и в прилагането на плащанията по ОСП на хектар земеделска площ. Например за страните от ЕС - 15 плащанията са в границите на 300-400 €/хектар, за Гърция и Малта те са съответно 822 и 789 €/хектар, а в новите страни - членки са около                 200 €/хектар. За България и Румъния тези плащания са под 100 €/хектар за 2009 г., по-конкретно за България тези плащания са 82 €/хектар.

ИСС препоръчва в условията на икономическа криза да се предприемат мерки в подкрепа на българските земеделски стопани като субсидиите за тях достигнат определения за страната ни размер от началото на 2014 г., вместо от 2016 г. В момента българските фермери получават редуцирани субсидии в размер на 50 % от годишния финансов пакет на страната и достигането на пълния размер на националните тавани на директните плащания още през 2014 г. ще е знак за тяхното равнопоставено положение на Общия европейски пазар.

ИСС настоява пряката помощ от първия стълб на ОСП да продължи да бъде финансирана изцяло от бюджета на ЕС, и отхвърля опитите за национално съфинансиране, което би могло да накърни лоялната конкуренция в рамките на единния пазар на ЕС. Съветът отчита необходимостта да се вземат ефективни мерки за гарантиране на честно и справедливо разпределение на печалбите по хранителната верига.

Данните за България сочат, че едва 4% от земеделските производители получават 78% от субсидиите предвидени за страната, а това дава силни конкурентни предимства на малко на брой земеделските производители пред останалите или на един сектор пред друг. Според ИСС приоритетен въпрос за България е постигането на определен баланс между секторите на растениевъдството и животновъдството по отношение на насочването на евросредствата към тях. ИСС предлага ОСП след 2013 г. да позволява на държавите - членки (където е необходимо) да предоставят земя на животновъди и това да не се счита за държавна помощ.

В заключение, ИСС предлага да се огранизира широка публична дискусия за дефиниране на ясна стратегия за бъдещото развитие на аграрния сектор и на ефективен модел на земеделско производство в България с участието на широк кръг представители на законодателната и изпълнителната власт, социалните партньори, експерти, асоциации на земеделските производители, на неправителствения сектор и други заинтересовани страни.