Европейският парламент предупреди, че вътрешния пазар не е необратим процес и запазването му не би могло да се приема за даденост. В тази връзка Европейската комисия излезе с главната си законодателна инициатива за тази година – Акт за единния пазар за изграждане на високо конкурентна пазарна социална икономика - 50 предложения с оглед подобряване на условията на работа, предприемачеството и търговията за запазването и развитието на единния пазар на ЕС.
Икономическият и социален съвет прие резолюция по Акта за единния пазар, в която изказва принципната си подкрепа към самия Акт и предлаганите в него мерки от ЕК. Същевременно, съветът заяви своите съображения и критики, като направи предложения в защита на българските интереси и приоритети при развитието на единния пазар на ЕС.
Единен пазар за растeж и по-голямо доверие
Според заглавието, документът е насочен към „подобряване на условията на работа, предприемачество и търговия за всички нас”. За Икономическият и социален съвет е притеснително отсъствието на думата „производство” от заглавието на документа. Де-индустриализацията на Европа е процес, на който следва да се обърне сериозно внимание и който е напълно извън обсега на Акта за единния пазар. За да се утвърди и гарантира ролята на Европейския съюз като лидер в областта на индустриалното производство и да се насърчи запазването и разкриването на нови работни места, е необходимо да се работи за проактивно управление на промишлените преструктурирания, в отговор на предизвикателствата на глобализиращите се пазари. Именно производството и то на продукти с висока добавена стойност, е двигател на икономическия растеж и на него следва да бъде отделено специално място в Акта за единния пазар, заедно с насърчаването на политиките и действията в областта на научно – изследователската и развойната дейност.
В изводите и препоръките си съветът напълно подкрепя необходимостта Европа да защитава интересите и ценностите си по-уверено на световната сцена, в дух на реципрочност и взаимна изгода, за да посрещне предизвикателствата на глобализацията и в контекста на стратегията „Европа 2020”. Самоограничаването на ЕС по повод на екологичните проблеми - ограничаване на емисиите, увеличаване на дела на зелената енергия, ако не става в пакет с другите големи икономики, като Китай, Америка, Русия, Индия, би довело до една влошена конкурентноспособност, без да се решат екологичните проблеми на Европа. В резолюцията е изразена и позицията, че по отношение на България и другите нови страни - членки, разпределението на емисионни квоти е несправедливо и не отчитащо спецификата в индустриалната им структура.
Реализирането на дългосрочни инвестиционни проекти трябва да има за обща цел по-тясното сближаване на регионите, като към по-слабо развитите от тях, каквито са и българските се насочват повече инвестиции.
